„И пак е зима... Ден е мразовит.

Ни дъх от пролет. Всъщност, пролет няма.

Дали защото днес си бил убит,

беснее вятърът...“

153 години паметни и тъжни години от кончината на един от най-великите мъже на България - Васил Левски. Но смъртта му не бе краят. Тя бе началото на един път към безсмъртието, по който ние, неговите потомци, крачим и до днес.

Началото на възпоменателната церемония бе поставено от учениците от СУ „Желязко Терпешев“ Атанас Атанасов, Атанас Андреев, Имайло Киришев и Димитър Иванов, които ни припомниха святото дело и последните дни от живота Апостола.

В деня на тъжната годишнина деца, ученици и общественост от град Любимец, сведоха глави пред подвига и саможертвата на Левски и с едноминутно мълчание изразиха своята почит и признателност.

След възпоминанието всички присъстващи обсипаха паметната плоча в центъра на града с цветя и венци.

Снимки от поднасянето на венци и цветя пред паметната плоча на Васил Левски